ВЛАДО ЛЮБЕНОВ

СЕЛСКИ  НОЩИ

Стихосбирката
е издадена
с конкурс
на Националния център
за книгата

ИЗДАТЕЛСТВО
"ФОНД "Д. Г."

СОФИЯ, 1996

©   Владо Любенов, "Селски нощи", 1996г.
©   Фонд "Д. Г.",   1996г.
ISBN:954-8724-05-7
 Всички права запазени!



 
 

съдържание

                                                                       виж корица
 

     
                     СЕЛСКИ НОЩИ
     

                                                          На Г.Г. - с любов
     
     
     
     
     


                                НОЩНИ ЛИВАДИ
     
     

                                 Като жълто огромно петно
                                 тази нощ любовта ми се носи.
                                 И усетил дъха на сено
                                 аз сънувам краката ти боси.

                                 Като черен и влюбен овен
                                 ще прескоча аз всички огради,
                                 за да бъдеш отново със мен
                                 там, на меките нощни ливади...
     
     
     
     
     


                                В ТОПЛИЯ ЗДРАЧ
     
     

                                 Планината със голите хребети
                                 се разтапя във топлия здрач.
                                 В тази нощ на разплакани лебеди,
                                аз съм твоя единствен водач.

                                 Ще те водя по тъмни пътеки,
                                 ще те качвам на остри скали,
                                 но със мене ще стигнеш далеко
                                 и по пътя не ще те боли.

                                 И изкачили стръмните хребети,
                                 ний ще легнем във топлия здрач.
                                 В тази нощ на разнежени лебеди,
                                 аз съм твоя най-нежен палач...
     
     
     
     


                                 В ТИШИНАТА
     
     

                                  В тишината на селската къща,
                                  сред заспалия леден Балкан,
                                  ти със топли ръце ме прегръщаш,
                                  под студения вълнен юрган.

                                  Гъсто-черна е тук тъмнината,
                                  неудобен е този креват,
                                  но аз грабвам те пак в тишината
                                  като някой два века назад...

                                  Вече зная, наистина зная
                                  как предтечите мои тогаз
                                  са затопляли старата стая
                                  само с нежност, пръхтене, и страст!
     
     
     
     


                                  ВЕЧЕРНО
     
     

                                  Шуми и мърмори реката,
                                  седят и я слушат къщята,
                                  расте и пораства брадата
                                     на синьо-студения здрач.
                                  И бързо залостват вратите,
                                  и дръпват пердета жените,
                                  и тропат и гонят с метлите
                                     страха като черен гризач.

                                  Но аз ще се вмъкна при тебе
                                  невинен и чист като лебед,
                                  и с клюна червен като гребен
                                     ще реша косите ти пак.
                                  Ще сумти и мърмори реката,
                                  ще се правят на слепи къщята,
                                  и от яд ще си скубе брадата
                                     синьо-червения мрак.

                                  Ще надникнат звездите смутени,
                                  за да видят дали сме сгодени,
                                  но ще видят две вече смирени
                                     агънца спящи в нощта.
                                  Ще излезе тогава луната,
                                  ще ни метне отгоре халата,
                                  и след нея вечерния вятър
                                     леко ще духне свещта...
     
     
     
     
     
     


                                 ТЪМНО-СИНЬО
     
     

                                 Тъмно-синьо небето е тук вечерта
                                 и със чисто сърце е реката.
                                 Ти по къса пола разходи се в дола
                                 и пред сън изплакни си краката.

                                 Ще изляза от тъмните вирове аз,
                                 ще те сложа пред мен на тепсия,
                                 и със синята кърпа на небето над нас
                                 бавно твойте крака ще изтрия...
     
     
     
     


                                 ХАЙДУШКО ВИНО
     
     

                                 Както ожаднял съм в тази нощ
                                 право в твойта къща ще да свия.
                                 Ще те грабна като грозде в кош
                                 и ще свърна в тъмната кория.

                                 Ще тече по пръстите ми сок
                                 от зърната топли и узрели,
                                 и в дола настръхнал като смок
                                 ще те хвърля в мокрите постели.

                                 И сред сумрак, пара, и разкош
                                 ще нагазя в тялото ти синьо,
                                 за да ти покажа в тази нощ
                                 как от гроздето се прави вино!...
     
     


                                 ВЪЛЧА ПЕСЕН
     
     

                                 Твойта къща си има прекрасен чардак,
                                 и под селската нощна прохлада,
                                 обикалям пак аз като вълк единак
                                 огладнял, ожаднял за наслада...

                                 Ти стоиш там отгоре по звезден халат
                                 и си мислиш, че скрита си в мрака,
                                 ала буен, безумен, разлютен и млад
                                 ще подскоча аз с двата си крака,

                                 ще те сграбча с наслада в ръцете си пак,
                                 ако щеш да се молиш на бога, -
                                 тази къща е твоят прекрасен чардак,
                                 но и моята вълча бърлога!
     
     
     


                              ЧУДНА НОЩ
     
     

                        По лицето твое, на съня омаята
                              като мед потече...
                         Хайде, агне мое, влизай във кошарата,
                              вечер легна вече...
                         Твърд, решен и страшен, пред вратите дръпнати
                              като вълк ще пазя.
                         Но ако заблееш, ще ме хванат мътните
                          и при теб ще вляза.

                         Чудна нощ изтича, всичко спи потънало
                              във съня в зелено.
                         Ако ме обичаш, не мълчи изтръпнало
                              като окосено!

                         И в гласчето твое, на нощта насладата
                              като мед потече...
                         Бягай, агне мое, бягай от кошарата, -
                              не издържам вече!...
     
     
     
     


                                 БЯГСТВО
     
     

                                 Надълбоко, дълбоко в Балкана,
                                 надалече, далеч от света,
                                 сред смълчаната горска поляна
                                 ще пристигнем ний двама в нощта.

                                 Ще направим огнище от камък,
                                 ще запалим хайдушки огън,
                                 и ще легнем до синия пламък
                                 под небесния звезден салкъм.

                                 Ще кръжи под зелените стрехи
                                 ненаситната страст като звяр,
                                 и ще хвърляме своите дрехи
                                 да разпалим кървящата жар...

                                 И на влажната горска поляна
                                 ще заспим, ще утихнем в нощта...
                                 Надълбоко, дълбоко в Балкана,
                                 надалече, - далеч от света...
     
     
     
     


                                 В ЗИМНАТА ВЕЧЕР
     
     

                                 Като мечка космата и черна
                                 аз ще вляза във твоята стая,
                                 ще убия тъгата вечерна
                                 и ще седна със теб да играя.

                                 И когато теб в зимната вечер
                                 като малко момиче разсмея,
                                 ще си махна аз кожата меча,
                                 и след туй ще те сложа на нея...
     
     
     


                                 В ТОПЛАТА СТАЯ
     
     

                                 В топлата дъхава стая
                                 пак печката циганска стене,
                                 и сенки на пламък играят
                                 по твойте горещи колене.

                                 А чайникът трака с капака
                                 и кипва ядосан накрая,
                                 но ние заети сме в мрака
                                 със нещо по-важно от чая...
     
     
     
     
     
     


                                 ДЪЖД
     
     

                                 Широко се вее зелената нощ
                                 и тежко Балканът гърми.
                                 И старата плетена къща е кош,
                                 във който сме с тебе сами.

                                 Тя клати се, скръца, тресе и шуми
                                 при всеки среднощен гърмеж.
                                 А в нейното дъно сме с тебе сами
                                 пак мокри от нощен копнеж.

                                 И щом се изсипе големият дъжд
                                 и почне едва да ръми,
                                 ти знаеш, че аз съм най-нежният мъж,
                                 когато сме с тебе сами...
     
     
     
     
     
     


                                  ПОД ХЪЛМА
     
     

                                  Пъстър вятър ливадите ближе,
                                  и от хълма вълнисто-зелен
                                  като камъче обло, безгрижно
                                  ти търкулваш се бързо към мен.

                                  Ще забия в земята колене,
                                  ще разтворя широко ръце,
                                  ще се чукнеш ти леко във мене
                                  и ще паднеш до мойто сърце...
     
     
     


                                 ОБЕЩАНИЕ
     
     

                                 Отново нощ гореща слиза
                                 със звуци, сенки и мечти,
                                 и разкопчава твойта риза,
                                 където да се скриеш ти.

                                 Прозвънват жално хлопатари,
                                 и се прокрадва месец твърд,
                                 Ти както в приказките стари
                                 недей да криеш свойта гръд

                                 под сочната асма във двора
                                 и зад вратата у дома!...
                                 Аз нищо няма да ти сторя,
                                 което да не щеш сама!
     
     
     


                                 ВЪВ ЗВЕЗДНА НОЩ
     
     

                                 Във звездна нощ ще те събудя
                                 и няма да ти дам да спиш.
                                 И онемяла от възбуда
                                 в ръцете ми ще се въртиш.

                                 И като ябълка в огнище,
                                 събудената твоя гръд
                                 на хубаво ще замирише
                                 във стаята и този път.

                                 Ще стене тялото ти в здрача,
                                 но още много ще търпи,
                                 преди докрай да се разплаче,
                                 преди съвсем да се стопи.

                                 И нищо, че сега говориш,
                                 че съм жесток, и че съм лош.
                                 Аз знам, че утре ще ме молиш
                                 да те събудя посреднощ!
     
     
     


                                 СЕЛСКА НОЩ
     
     

                                 Тъмно-винено-червена
                                 нощ потича от гората,
                                 оцветява и комина,
                                 и овците, и реката.

                                 Влиза в къщите кафяви,
                                 и се всмуква във лозите,
                                 и се стича като лава
                                 по стъклата, по вратите.

                                 Като алена къпина,
                                 като вино отлежало,
                                 свети старата камина,
                                 грее младото ти тяло.

                                 Тъмно-винено-червени
                                 са леглата орехови,
                                 и очите ти смирени,
                                 и ръцете ми сурови...

                                 Нощ красива вън бушува
                                 тъмно-мораво-пияна,
                                 и бушува, и ревнува,
                                 и нарува със закана...

                                 И са кисели, но сладки
                                 устните ти като дренки,
                                 и подскачащи, но гладки -
                                 по тавана наште сенки.

                                 И щастливо се търкаля
                                 твойто малко сочно тяло,
                                 като ябълка узряла
                                 по родопското одеало.

                                 Тук са лумнали огньове,
                                 тъмен дъжд навън пердаши,
                                 а прозорците вишнови
                                 в мрака тракат като чаши.

                                 И червен като комина
                                 вятър, блъска със подкови,
                                 и къщурката от глина
                                 ни разклаща из основи...

                                 Тъмно-винено-червени
                                 стават нашите постели,
                                 и телата утолени,
                                 и дървата изгорели.

                                 И разперила ръцете
                                 в сънна сладостна омая,
                                 ти си аленото цвете
                                 разцъфтяло в мойта стая.

                                 Нощ красива вън ликува
                                 тъмно-мораво-пияна,
                                и ликува, и пирува,
                                 и танцува по тавана,

                                 по стъклата, по асмите,
                                 по комина и реката,
                                 по звънците на овците
                                 и звездите над гората!...
     
     
     


                              ЛУДОРИЯ
     
     

                             Ти по нощница бледа се разхождаш навън,
                             и си мислиш, че никой не гледа.
                             Ала аз като хитър брадат таласъм
                             се промъквам след тебе на педя.

                             Ти усещаш обаче, че някой пълзи
                             подир теб и опашчица влачи.
                             Ала виждаш отзад само двете брези,
                             и едната от двете - да плаче.

                             Някой дръпва косите ти с дълги ръце
                             и изхлузва ти двете презрамки.
                             Ала вместо космато и черно лице -
                             във ръцете остават ти... сламки.

                             Ти заливаш ме с кофа планинска вода,
                             и душиш ме със нощница бяла.
                             Ала сянката черна на мойта брада
                             пак със кикот след теб се търкаля.

                             И реката в дола все по силно бучи,
                             и кръвта ми бучи във главата,
                             и аз гледам в те в здрача с две жадни очи,
                             и със още едно  - по средата.

                             Ти се хващаш за месеца тънък, и пак
                             със крачката си риташ към мене.
                             Ала той се отчупва и в гъстият мрак
                             ти ревеш и пълзиш на колене...

                             И за плитките вързал те в тъмната нощ
                             като взета във плен самодива,
                             аз ти шепна в ухото разрошен и лош:
                             "С таласъми майтапи не бива!"
     
     
     
     
     
     


                                 СТОЛ
     
     

                                 Пак във дъхавия хол
                                 пия чай, чета Монтен,
                                 а на плетения стол
                                 ти люлееш се до мен.

                                 Огънят като станиол
                                 бляска и искри червен,
                                 и рисува ореол
                                 по тавана осветен.

                                 Ти люлееш своя стол,
                                 гледаш някъде през мен,
                                 а от синкавия дол
                                 вие вятърът студен.

                                 Как приятно този стол
                                 скърца с тъничък рефрен,
                                 ту във сол, ту в си бемол,
                                 сякаш казва: "Спи във мен..."

                                 "Спи във мен..." Но ден след ден
                                 аз намразвам този стол!
                                 Ти си влюбена не в мен,
                                 а в едно дърво без пол!

                                 Огорчен и унизен,
                                 аз ще грабна тоя стол,
                                 и пред тебе разярен
                                 ще го натроша на сол!...

                                 Ала в дъхавия хол
                                 ти усмихваш се на мен,
                                 и аз пак успокоен -
                                 пия чай, чета Монтен...
     
     
     
     


                                 КАКТО ЛИСТАТА
     
     

                                 С теб ще слезем в градината речна,
                                 за да седнем на облите камъни.
                                 На върбата под сянката вечна
                                 ще се скриеме, сякаш че няма ни.

                                 Ще се слеем с шума на реката,
                                 и поели надолу по стръмното,
                                 ще пътуваме, както листата,
                                 дълго, дълго във тъмното...
     
     
     


                         КРАСИВО
     
     

                         Когато спре внезапно тока, и няма даже свещ,
                         аз знам, че във нощта дълбока на мен ще се опреш.

                         Със мен по стъпалата тесни ще тръгнеш в мрака чер,
                         по пътя с много неизвестни, към лунния фенер...

                         Ръка протегнал, ще те водя, и докога, не знам,
                         навън, сред тъмната природа, като в угаснал храм...

                         Нощта ще е безкрайно черна, и мен ще ме е страх,
                         но ти ще си безкрайно верна, макар че не успях

                         в нощта фенер да ти намеря, дори и само свещ...
                         Но колко бе красиво в мрака на мен да се опреш...
     
     
     
     


                                      НА КОМИНА
     
     

                                 На комина, на сините цигли,
                                      ще седна да гледам как
                                 на нощта изпод черните мигли
                                    капе гъстият мрак.

                                 И върху покрива изкорубен
                                      ще се разходя важно, пък
                                 ако ще да ме вземат за влюбен
                                      сантиментален щърк!

                                 Ще усетя, че ти си наблизо,
                                      във градината синя, но
                                 ще се местиш ти с бялата риза
                                      като лунно петно...

                                 Ще почукам настойчиво с клюна
                                      да излезеш от тъмния двор,
                                 и ще кажа вълшебната дума:
                                      "Мутабор"."Мутабор"!...

                                 Но накрая почувствал ясно,
                                      че от мене не става халиф,
                                 ще те грабна аз нежно и страстно,
                                      пак силен, настръхнал и див,

                                 и на сините лъскави цигли
                                      ще седнем да гледаме как
                                на нощта изпод черните мигли
                                      капе гъстият мрак...
     
     
     
     


                                 ОТЛИТАНЕ
     
     

                                 Ще седнем удобно в балкона зелен,
                                 ще откъснем от гроздето сочно.
                                 И потънали сладко в среднощния тен -
                                         ще мълчиме нарочно.

                                 Ще се сипе в дерето дълбоко под нас
                                 на нощта захарта ситно, ситно.
                                 И ще гледаме, както някога, ти и аз
                                         на света любопитно.

                                 Ще изхвърлиме всички излишни неща,
                                 ще разчистим балкона основно.
                                 Додето накрая усетим в нощта,
                                         че висим безтегловно.

                                 И превърнали този балкон във балон,
                                 ще се вдигнем в небето безлунно, -
                                 макар че по тъжния земен закон
                                         това да изглежда абсурдно...
     
     
     
     


                                 *  *  *
     
     

                                 Някой ден ний ще станем безсмъртни
                                 и ще идем на Млечния път.
                                 А селцето със къщите смътни
                                 ще загуби и смисъл и плът.
                                 Ще потънат тополите вечни
                                 като сламки във черната нощ,
                                 и долът с шумовете далечни
                                 ще се слее с космичната мощ...

                                 Някой ден с теб ще станем безсмъртни,
                                 ще се срещнем на Млечния път.
                                 Ще протегна аз пръсти безплътни
                                 да докосна пак твоята гръд.
                                 И разтваряйки звездната риза
                                 ще ти шепна беззвучни слова,
                                 както месец във облака влиза,
                                 тъй ще вляза във теб след това...

                                 Ще се слеят душите ни нежни,
                                 както Млечният път се е слял,
                                 както сливат се тъмните бездни
                                 във всемирна и дива печал,
                                 и селцето със къщите смътни,
                                 и тополите дето трептят...
                                 Непременно ще бъдем безсмъртни.
                                 Само ти ме обичай до смърт..
     
     
     
     


                                 *  *  *
     
     

                                 Чисти духове, - ний се носим нагоре,
                                 в необятния нощен простор,
                                 а отдолу земята се бори
                                 да ни върне във своя затвор,
                                да ни хвърли във ниските храсти,
                                 да ни смачка под своята власт,
                                 и духът ни разбила на части
                                 във пръстта да ликува над нас...

                                 Чисти духове, - ний сме шепот и пара,
                                 капки дъжд върху стихнала жар.
                                 Все по-нежно нощта се разтваря
                                 и прибира ни в космоса стар,
                                 все по-малка върти се земята,
                                 все по-дребен е плътския свят...
                                 И навярно е в туй свободата, -
                                 да не връщаш духът си назад...
     























                         ПАРЧЕНЦА ОТ МЕН
     
     
     
     
     


                                 ИЛЮЗИЯ
     
     

                                 Парченца много по земята...
                                 Все парченца от мен.
                                 Събирам си ги с мечтата
                                 да ги слепя някой ден.

                                 Да си направя онуй човече,
                                 което някога бях.
                                 И да не се чупи вече.
                                 И да не става на прах.
     
     
     


             АВТОПОРТРЕТ

     

                                 Нося си малка четчица
                                 винаги в моя джоб.
                                 Рисувам си с нея портретчета,
                                 създавам си собствен живот.

                                 Продавам ги после за левчета
                                 на някой ценител богат.
                                 Нося си малка четчица.
                                 Живея си в своя свят...
     
     
     
     


                                 ЗЛОКОБНО
     
     

                                 Всяка вечер залоствам вратата
                                 с атавистичен и тъмен страх.
                                 Проверявам добре под кревата
                                 и във стария кухненски шкаф.

                                 И със нож във ръка проверявам
                                 даже празния черен таван.
                                 Само себе си не проверявам.
                                 А би трябвало точно там...
     
     
     


                                 НЕПРИЛИЧНО
     
     

                                 Никого не поздравявам
                                 в този малък, малък град.
                                 Аз дори се наслаждавам
                                 на растящия ви яд.

                                 И ужасно неприличен
                                 се разхождам горд и ням.
                                 Не че хора не обичам, -
                                 но обичам да съм сам!
     
     
     
     


                             ХАРМОНИЧНО
     
     

                             Не особено чист и не съвсем подреден
                             е домът ми, във който добрувам.
                             Но съм страшно щастлив да лежа по корем
                             и над някой куплет да ликувам.

                             Да не чувам как мрънка жена ми край мен
                             в безпорядъка тъй хармоничен,
                             и вмирисан на пот като стар сутиен
                             да остана все тъй поетичен!...
     
     
     
     


                                 ОТРАЖЕНИЕ
     
     

                                 С тежки дрехи навличам си тялото
                                 и във зимни и в летни дни.
                                 И поглеждайки в огледалото,
                                 виждам старец на младини.

                                 Той с брадата си неподстригана
                                 е направо с отчаян вид.
                                 Проявявам към него разбиране.
                                 Ала той ми е нещо сърдит.
     
     
     
     


                                 ПОДЗЕМНО
     
     

                                 Опитвам се да изляза от дупката,
                                 която си сам изкопах.
                                 Но драпайки, само с обувките
                                 вдигам излишна прах.

                                 И кашляйки непрекъснато
                                 като някой отчаян гном,
                                 примирено и добросъвестно
                                 превръщам си дупката в дом...
     
     
     
     
     


                                 ОТЧАЙВАЩО
     
     

                                 Всяка вечер се ровя във книгите,
                                 аз, една любопитна къртица,
                                 да открия на детството дирите
                                 между някоя стара корица.

                                 Но откривам накрая една истина,
                                 дето страшно разочарова, -
                                 загубил съм всичко, единствено
                                 е останал навикът ми да ровя...
     
     
     
     


                                  ДО ТИБЕТ
     
     

                                  Аз пак постъпвам отвратително, -
                                  не съм човек, не съм поет!
                                  За мен е просто наложително
                                  да се разходя до Тибет.

                                  И след дълбоко медитиране
                                  да трансформирам злото в мен.
                                  И запасил се със разбиране,
                                  да се завърна съвършен.
     
     
     


                                 ПРОБОЖДАНЕ
     
     

                                 Някаква странна тревожност
                                 дълбоко прониква във мен:
                                 Възможност подир възможност
                                 напускат ме всеки ден.

                                 И ето, останах си просто
                                 самичък поет във нощта...
                                 А можех да бъда още
                                 хиляди други неща...
     
     
     


                                 ПРИЗНАНИЕ
     
     

                                 Е, живях не така както исках,
                                 и умирам не както желах.
                                 Не успях да постигна мечтите си,
                                 но поне си останах при тях.

                                 И със някакво тъжно снобство
                                 аз признавам си честно пред мен,
                                 че пак гледам света с превъзходство,
                                 но съм пред себе си примирен...
     
     
     
     
     


                                 СБОГУВАНЕ
     
     

                                 Ти отново си на път.
                                 Изпищява влака.
                                 Ти като мишле след смърт
                                 се разтапяш в мрака.

                                 А на малкия перон
                                 аз стоя и плача
                                 като тъжен стар пирон
                                 и ръждясвам в здрача.
     
     
     
     


                                 ЕТЮД С ВАЗА
     
     

                                 И аз като черната ваза
                                 ще се пръсна някой ден.
                                 От любов или омраза -
                                 хвърлете цветя върху мен.

                                 И с широката лопата
                                 изхвърлете ме в сметта.
                                 Колко прости са нещата
                                 за живота и смъртта...
     
     


                                 КРЪГОВРАТ
     
     

                                 Аз съм къща - с прозорци кухи,
                                 изоставена и сама.
                                 Ден след ден падат от мен тухли,
                                 а през месец - стена след стена.

                                 Идва само беднякът да вземе
                                 и изчезне след миг крадешком.
                                 От това що остана от мене -
                                 някой пак си направи дом...
     
     


                                 РАЗПАДАНЕ
     
     

                                 Не виждам своя ден напред.
                                 От бъдещето си се плаша.
                                 Една неясна черна каша.
                                 И хаоса да си поет.

                                 Зад мене думи - а пред мен -
                                 разпадане и ужас тъмен.
                                 И тъжни старци в марш налъмен
                                 вървят по коридор студен.

                                 Не виждам своя ден напред,
                                 а само нощ с врати безкрайни.
                                 И няма кръв. И няма тайни.
                                 А ужаса да си поет.



     
     

            ГЛАД ЗА ГРЯХ
     
     
     


                                    НАСЪЩНО
     
     
     

                         С мургавите колена, като топъл ръжен хляб
                                   тя ухаеше във здрача.
                         Беше хубава жена, сложена на тоя свят
                                   като празнична погача.

                         И възбуден, възхитен, в миг усетил глад за грях
                                   аз протегнах си ръката,
                         но търкулна се край мен тя със топъл женствен смях
                                   и изчезна в тъмнината...
     
     
     
     


                                 ВИДЕНИЕ
     
     

                                 Сред бялата картинка ясна,
                                 с неуловимо нежен звук,
                                 една жена за миг проблясна
                                 и се стопи като капчук.

                                 И после слънцето заплете
                                 и разтопи с един замах
                                 в миг всичко онова, което
                                 така дълбоко преживях.

                                 Но аз не вярвах на очите,
                                 аз чаках под стрехите сам
                                 мечтата ми да се насити
                                 с представата, че Тя е там!

                                 И изтощен от красотата,
                                 си тръгнах мокър от печал,
                                 но нежно влюбен във жената,
                                 която сам си бях създал!
     
     
     
     
     


                                 ЧЕРНОКОСАТА
     
     

                                 С дълга черна и права коса, -
                                 като дъжд в тъмна есенна вечер,
                                 тя извади две черни аса
                                 и ми каза, че аз съм обречен.

                                 Ще се влюбя във силна жена, -
                                 като в буря, която просветва.
                                 Ще изкупя незнайна вина
                                 и ще бъда поредната жертва.

                                 И извади тя черно вале
                                 и изтръгна сърцето му с нокът.
                                 И ми каза: Смъртта ти ще е
                                 от жена като сова жестока.

                                 И тогава видях ужасен,
                                 че е в траурна рокля вечерна.
                                 И изправи се тя върху мен,
                                 и обля ме с косата си черна...
     
     
     
     
     


                                 ИМПУЛС
     
     

                                 Блестеше косата и, сякаш че беше
                                 погалена с мойта ръка.
                                 А мене сърцето ми чак ме болеше,
                                 че всъщност не беше така.

                                 Тя даже не знаеше, че аз съществувах,
                                 седеше на стола пред мен.
                                 А аз се вълнувах, вълнувах, вълнувах
                                 от нейния блясък червен.

                                 И точно, когато бе най-недостъпна,
                                 сред струнния Бахов концерт,
                                 протегнах към нея аз плах и изтръпнал
                                 ръката си бавно напред,

                                 и с крайчеца ален на моите пръсти,
                                 докоснах във сумрака аз,
                                 косите и руси, блестящи и гъсти,
                                 и казах: "Простете", на глас.

                                 И после, изгубил задръжки, погалих
                                 аз нежната женска глава, -
                                 защо го направих, защо го направих,
                                 защо го направих това!...

                                 Но тя не помръдна. Мълчеше. Седеше.
                                 И всичко приключи така.
                                 И само косата и в мрака блестеше
                                 погалена с мойта ръка...
     
     


                             ИЗКУШЕНИЕ
     
     

                             Готови да заплачат, сред мрак и светлина,
                             изстенаха във здрача очите на жена.

                             Безмълвен и настръхнал, разкъсван и смутен,
                             усетих как запърха с ресниците за мен.

                             Но виждах аз измяна там нейде да звучи
                             в прекрасната покана на нейните очи.

                             И все така обречен, и все така смутен,
                             отблъсквах я далече, далеч, далеч от мен.

                             А в кръговете тъмни на тъмните дъна
                             проблясваха безмълвни сълзите на жена...
     
     
     


                                 РАЗМИНАВАНЕ
     
     

                                 Посред есенната шума
                                 аз я гледах изкушен.
                                 Но не казах нито дума,
                                 и не каза тя на мен.

                                 И на тясната пътека
                                 точно срещу нея спрял
                                 гледах устната и мека
                                 като вълк обезумял...

                                 После вятърът завея
                                 неочакван и студен.
                                 И отминах аз край нея,
                                 и отмина тя край мен...
     
     


                                 ФЛИРТ
     
     

                                 Една жена красиво слагаше
                                 във здрача своя шал,
                                 и тайничко ме наблюдаваше
                                 дали я бях видял.

                                 Дали я виждах как кокетничи? -
                                 Разбира се, че да!
                                 Но се прозявах скрит във мрака чер
                                 на своята брада.

                                 Но тя отново ме измъчваше
                                 със белия си шал, -
                                 едно сияние излъчваше,
                                 че чак треперех цял.

                                 О, тя навярно се досещаше,
                                 аз колко съм влюбчив,
                                 и все по-хубава изглеждаше
                                 във флирта си красив!

                                 Но духна вятър, смъкна шала и,
                                 и тя видя със страх,
                                 че във нощта сме само двамата,
                                 и доближил я бях...

                                 Дали владеех си инстинктите? -
                                 Разбира се, че не!
                                 Но тя наистина трепереше,
                                 потръпваше поне!

                                 И аз разбрах, че е в ръцете ми -
                                 тя с белия и шал!
                                 Но аз нали съм от поетите,
                                 които имат жал,

                                 поставих шала на главата и,
                                 и бавно свих в нощта...
                                 Очаквайки и се надявайки,
                                 след мен да тръгне Тя..
     
     


                                 ПРЕЛЪСТЯВАНЕ
     
     

                                 Тя обича да се съблича,
                                 и обичам да гледам аз,
                                 преродил се във рошаво птиче
                                 върху нейния мокър перваз.

                                 Тя дори не ме забелязва,
                                 и не знае, че аз съм поет,
                                 и надничам във нейната пазва
                                 от вълнение детско обзет.

                                 Тя по накой направо е луда,
                                 и желае от него деца,
                                 и от нейната топла възбуда
                                 изпаряват се мойте крилца.

                                 И разтваря се моята човка,
                                 и запявам и с трепетен глас
                                 за мечтата ми мека и рохка
                                 цяла нощ да я гледам в анфас.

                                 И усетила може би смътно,
                                 че пак някой в нощта я следи,
                                 приближава прозореца плътно
                                 и почти ме допира с гърди.

                                 О, най-после ме забелязва,
                                 и навеждам аз птича глава,
                                 тя ме гушва във своята пазва,
                                 и обсипва ме с нежни слова.

                                 И в миг топлата перушина
                                 се омесва с горещата плът
                                 във екстазна любовна картина
                                 със предчувствие ясно за смърт...

                                 И уплашена тя си облича
                                 тялото - цяло в перца,
                                 и в окото ми тъмно наднича,
                                 и целува ми двете крилца...

                                 Аз усещам как страда ужасно,
                                 но поета във мене мълчи,
                                 няма нищо сега по прекрасно
                                 от сълзите във тези очи!

                                 И цял мокър от топлата влага,
                                 пак усещам във тъмното аз,
                                 как ръката и малка ме слага
                                 върху хладния мокър перваз.

                                 И отново аз, рошаво птиче,
                                 прелетявам до близкия храст...
                                 Тя обича да се съблича.
                                 И обичам да гледам аз.
     
     


                                 ПРЕЧИСТВАНЕ
     
     

                                 Като камбанен звън далечен
                                 тя влезе в стаята при мен.
                                 А бях аз в синкавата вечер
                                 и сам, и слаб, и угнетен.

                                 И заговори ми със глас,
                                 на който музиката помня.
                                 А в мрака и отвърнах аз
                                 с тъга дълбока и огромна.

                                 Но тя не ме остави, не -
                                 да плача до стъклата сини.
                                 Обгръщаше ме с цветове
                                 като галерия с картини.

                                 О, колко бях недоверчив,
                                 и колко бях наивен само!
                                 Но тя ми даваше мотив
                                 за нещо чисто и голямо!

                                 Тя с някакъв дълбок финес
                                 превръщаше мига в изкуство,
                                 и аз се чувствах като Крез
                                 богат със женското и чувство!

                                 Седяхме в меките кресла
                                 и гледахме се в тъмнината.
                                 Отблясъци като крила
                                 докосваха се по стената.

                                 Трептеше в стаята печал
                                 почти, почти недоловима,
                                 и всеки вече беше дал
                                 най-хубавото дето има...

                                 И аз си тръгнах най-подир
                                 успокоен, щастлив и вечен,
                                 изпълнен с тих божествен мир,
                                 като църковен звън далечен...
     
     
     
     


                СЪДЪРЖАНИЕ
     
     

                      СЕЛСКИ НОЩИ

                      НОЩНИ ЛИВАДИ / 5
                      В ТОПЛИЯ ЗДРАЧ / 6
                      В ТИШИНАТА / 7
                      ВЕЧЕРНО / 8
                      ТЪМНО-СИНЬО / 9
                      ХАЙДУШКО ВИНО / 10
                      ВЪЛЧА ПЕСЕН / 11
                      ЧУДНА НОЩ / 12
                      БЯГСТВО / 13
                      В ЗИМНАТА ВЕЧЕР / 14
                      В ТОПЛАТА СТАЯ / 15
                      ДЪЖД / 16
                      ПОД ХЪЛМА / 17
                     ОБЕЩАНИЕ / 18
                      ВЪВ ЗВЕЗДНА НОЩ / 19
                      СЕЛСКА НОЩ / 20
                      ЛУДОРИЯ / 22
                      СТОЛ / 24
                      КАКТО ЛИСТАТА/ 26
                      КРАСИВО / 27
                     НА КОМИНА / 28
                      ОТЛИТАНЕ / 29
                      НЯКОЙ ДЕН / 30
                      ЧИСТИ ДУХОВЕ / 31

                      ПАРЧЕНЦА ОТ МЕН

                      ИЛЮЗИЯ / 33
                      АВТОПОРТРЕТ / 34
                      ЗЛОКОБНО / 35
                      НЕПРИЛИЧНО / 36
                      ХАРМОНИЧНО / 37
                      ОТРАЖЕНИЕ / 38
                      ПОДЗЕМНО / 39
                      ОТЧАЙВАЩО / 40
                      ДО ТИБЕТ / 41
                      ПРОБОЖДАНЕ / 42
                      ПРИЗНАНИЕ / 43
                      СБОГУВАНЕ / 44
                      ЕТЮД С ВАЗА / 45
                      КРЪГОВРАТ / 46
                      РАЗПАДАНЕ / 47

                      ГЛАД ЗА ГРЯХ

                      НАСЪЩНО / 49
                      ВИДЕНИЕ / 50
                      ЧЕРНОКОСАТА / 51
                      ИМПУЛС / 52
                      ИЗКУШЕНИЕ /54
                      РАЗМИНАВАНЕ / 56
                      ФЛИРТ / 58
                      ПРЕЛЪСТЯВАНЕ / 60
                      ПРЕЧИСТВАНЕ / 62
     
     




                     Владо Любенов
                                 СЕЛСКИ НОЩИ
                                 лирика, първо издание

                                 Редактор Димитър Танев
                                 Худ. редактор Петър Рашков

                                 Корицата, илюстрациите
                                 и оформлението са от автора

                                 Формат 84х108/32
                                 Печатни коли 4
                                 Тираж 1000

                                 Издава "Фонд "Д. Г."

                                 Предпечат
                                 Печат
                                 Цена 50лв.

Counter