ВЛАДО
ЛЮБЕНОВ
 

ВИДЕНИЯ

виж корица
 

ИЗДАТЕЛСТВО
"БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ"
 

СОФИЯ, 1993
 

© Владо Любенов,1993г.
  ISBN 954-443-076-8
Всички права за автора запазени!

* в стихослбирката е включена като цикъл
част от първата книга на автора "Аз Неспособният",1991г.
 
 

съдържание


 



 
 

 
 
 
 
 
  ЖЕНИ В ЗДРАЧА

 
 


                    СРЕЩА
 
 

                    Към циганската махала видях сама да слиза
                    една разлистена жена в нощта по бяла риза.

                    Дали със страх или с мечта, тя с рамо ме погледна,
                    аз горе спрях, а леко тя по стълбите изчезна.

                    Блестят в нощта като зърна от огърлица нежна
                    прозорчета от светлина сред махалата звездна.

                    Но виждам белия и гръб и глезени сред мрака
                    на Млечния небесен път, и знам че там ме чака...
 
 
 
 
 


                НОЩНА ГАРА
 
 

                До мене седна и заспа само момиче уморено,
                облечено във резеда, и цяло слънчево зелено.

                Усетих малката жена до мен как леко потрепери,
                и как отпусна се в съня, и как ръцете си разпери.

                Без дъх на пейката седях и гледах я как свети в мрака,
                и молех се, изтръпнал в страх, дано да не изсвири  влака,

                И като жица във нощта, опъната в небето млечно,
                блестеше моята мечта, че аз ще бдя над нея вечно...
 
 
 


                ЕТЮД В ЖЪЛТО
 
 

                Една жена във жълто цяла, вървеше недалеч пред мен,
                и светкаше като махало полата и от жълт сатен.

                Разтапяше се тъмнината на есенния скучен мрак,
                щом стъпеше красив и златен високия и строен крак.

                Вървях подире и замаян от лъскавите обеци,
                които скачаха, звънтяха, и пееха като щурци.

                И изостанал като мравка, се лутах като в сън дълбок,
                изгубил безвъзвратно в мрака звукът на жълтия и ток.

                Но бе ми светло на душата, и бе ми пътя озарен,
                с надеждата, че в тъмнината една жена върви пред мен...
 
 
 
 
 


                ЖЕНИ В ЗДРАЧА
 
 

                Бърза нощ като лисица пак се спусна от баира,
                и душата ми на птица се приготви да умира.

                А от малък бял прозорец, състрадаващи сред здрача,
                две жени като от кораб, махаха ми да се кача.

                Аз стоях кипнотизиран и се гърчех в тъмнината,
                и усещах как умирам в ноктите на самотата.

                Трепна белия прозорец, двете птици излетяха,
                и пренесоха ме горе, в топлата и нежна стряха...
 
 
 
 
 
 


                ЕТЮД В СИНЬО
 
 

                Една жена ожесточено навътре плуваше в морето,
                оставила в нощта зад нея домът, съдбата и детето.

                И като лодка от хартия над синкавата плът студена,
                трептеше крехката и шия, все по-навътре устремена.

                Под вечната небесна крива, смалена до чертичка нежна,
                къде душата и отива, щастлива или безнадеждна?...

                И все по-тъжно, все по-черно блестяха морските пътеки,
                и се стопяваше на кея самотната купчинка дрехи...
 
 
 
 


                    ФАНТАЗИЯ
 
 

                    Невидима в мрака край мене кръжи и мълчи,
                    мълчи и ме чака жената с кафеви очи.

                    Дали е вълчица, при мен, единака, дошла,
                    да тичаме в мрака със потни самотни тела.

                    Дали не е птица със тънка връвчица в уста,
                    с молба да я вържа и бъда със нея в нощта.

                    Не знам. Но е топло и нежно така и не знам
                    по-хубаво чувство да бъдеш тъй кротко желан,

                    невидимо в мрака край теб да кръжи и мълчи,
                    и вечно да чака жената с кафеви очи...
 
 
 
 
 
 


                    УХАНИЕ НА ОБЛАК
 
 

                    С червения пуловер, искрящ от мека вълна,
                    едно момиче облак случайно ме обгърна.

                    И виждах аз през нея, как слънцето залязва
                    и как се разтопява в пламтящата и пазва.

                    А вятърът въздъхна, и хвърли се в морето,
                    обиден, че не той е, а аз съм на небето.

                    И мислех си във здрача, че аз съм перушинка,
                    заплела се случайно в червената и примка...
 
 




 
 
 
 
 
 
 

                       ВИДЕНИЯ

 
 


                            НОЩ
 
 

                            Смрачава се над залива. Угасват светлините.
                            Приготвила чувалите, Смъртта бере звездите.
                            Стопяват се комините. Размиват се скалите.
                            И мъртва месечината, изчезва под водите.

                            И вече грозно тъмно е, безмълвен е тунела.
                            Дори смъэртта сред драките е някъде поела.
                            Невидими каналите се вливат във морето,
                            и мръсна нощ над залива увисва от небето...
 
 
 
 
 
 


НОЩНИ ЕТЮДИ
 

1.
 
 

Във тази тъмна, кална нощ -
тъга - където и да стъпиш.
И ако имаш дух и мощ -
един-два стиха да закърпиш.

И като скелет бял и сух
се мята проснатата риза...
Дори да имаш мощ и дух -
тъгата вече ги изгриза...
 
 


2.
 
 

Като шия на бял лешояд
е изпъкнал баира в небето.
А под него пак мишо на цвят
конвулсивно потръпва морето.

Лешоядът премигва с очи
и притваря студени клепачи.
И морето заляно от здрача
ужасено и тънко цвърчи...
 
 


3.
 
 

Мътна, стръмна нощ се свлича,
скърцат белите скали,
с неприятна песен птича
неприятно дъжд вали.

Ще се свия до стената
неприятно зъл и лош
и в подгизналата нощ
ще мечтая за отплата...
 
 
 


ТЪЖНО
 
 

Две-три улични лампи горят
и фасадите с мършави скули са...
Колко тъжно е в малкия град
зиме вечер по главната улица.

Магазините тъмни, потискащи.
Тишината - тунелна на цвят.
И напред да вървиш е безмислено,
и ужасно - да търгнеш назад!
 
 
 
 


БУРЯ
 
 

Замучава и спира, и пак замучава -
сякаш вол свири бас в си бемол!
Прозорци, очи и звезди заслепява
и сипе снега като сол!

Баирът - огромен и страшен череп -
придава на бурята мощ!
Ужасяващо бял и смразяващо черен,
засипан със сняг и със мощ!

Потъват бод бялата хала комини,
и хора, и мисли, и зрак.
И тук там дървета - крака мъртвосини -
чернеят във белия мрак...
 
 
 


СМЪРТ
 
 

Пак със лоша усмивка се зъби градчето
и мърда със бърни червената нощ,
и пляска ужасно с опашка морето,
и сенки разплъзват по тъмната площ.

И черно-червено се стича небето
и капе на капки по белия хълм,
и звънтят боклукчийските кофи в градчето
сякаш бабичка плаши смъртта със налъм.

Но ще дойде смъртта, та дори и в морето
ужасен да свреш в безнадеждната нощ,
и дори да изплува духът ти, градчето
ще се срути върху ти с угнетяваща мощ!...
 
 
 

 



ВИДЕНИЯ
 
 

1.
 
 

Небето - платноход раздран,
е спряло пак над уличката глуха,
и къщата, обрасла със бръшлян,
с прозорците си свети - като бухал.

Морето - стар разбройник хром -
с патерица блъска долу ниско,
и някакво дете със светла ризка
прибягва и се скрива в своя дом
.
 
 

2.
 
 

Разсечен като с меч баир
и уличка във него свита.
И нижат се като синджир -
височки къщи - цяла свита.

И вирнала по царски стан,
най-стара звездите гледа,
обялкла като след победа
бръшлянения си кафтан...

 

3.
 
 

Светлее каменния хълм
с огромната си бяла плешка.
И долу като гладен вълк
лъмжи морето тежко, тежко...

И алчната беззвездна нощ
забражда черната шамия,
и само старата джамия
източва кръглия си нож...
 
 
 
 


ДЪЖД
 
 

Пороен дъжд. Шурти градчето.
И малкия площад просветва там -
една захвърлена капачка от буркан
във локвата дъждовна под небето.

С вода е пълен уличния кош.
И светят като риби магазините
със пъстрите одежди на витрините
в аквариума на есенната нощ...
 
 
 
 


ЦИГАНСКО ЦАРСТВО
 
 

1. Лято
 
 

От нов гуляй тупти, ехти махлата
и с луда страст съседите зове.
И къщите дошли на веселбата
са всичките в крещящи цветове.

Мирише на ракия, пот и скара.
Пищят кючеци в смуглото дере.
И циганче изяло два шамара
на пътя като яре се дере...
 


2. Зима
 
 

"Кварталът" чак е засиял
с пране и къщи в пъстра краска.
И лъскавата бяла кал
като шопар доволно мляска

Във ноздрите ми пушек, дим.
И пак над ниските дувари
прпозява се едно магаре
и пада здрачът ярко син.

И някой в тъмното мучи.
И циганска шумна кръчма
подобно на голяма бъчва
се клати плиска и шуми...
 
 


ПАЛТАТА
 
 

На тъмната жица прозрачна прострени,
под скъпото слънце на есента,
три черни палта висят закачени
във въздуха сякаш, а не на телта.

Спира внезапно пред тях минувачът.
Изкукуригва внезапно петел.
Вятърът духва, и те подскачат -
без глави, без крака на тънката тел.

И пред старата бледолилава
къщица, бавно изсъхващи на телта,
три черни палта с шест черни ръкава
махват за сбогом на есента...
 
 


ПРОЛЕТ В БАЛЧИК
 
 

Грачат, подскачат и плачат в мъглата
гларуси къщички и махали.
Капчици ситни разтапят платната
на отънелите бели скали.

И лек и невидим се носи градеца
в най-прекрасната пролет от своя живот.
И прекъснал с морето най-после конеца,
слива се с млечния небосвод...
 
 

 

ВЕЧЕР В ЦИГАНСКАТА МАХАЛА
 
 

Като дворец блести махлата, засипана от светлина.
И аз си слагам очилата, и то с най-черните стъкла.

Но пак златисто-жълти краски пронизват моите очи,
и като в царствен бал със маски танцуват къщи и лъчи.

И неумита, но прекрасна по цигански е вечерта,
съвсем като картинка ясна от книжката на вечността.

Но се стопява чахалата пред погледа ми изумен,
открадвайки от мен мечтата, че вечен ще е този ден.

 

 


ЕТЮДИ В ЧЕРНО
 
 

1. Страх
 
 

Изпълзява смъртта върху черния нос
от студената плът на морето.
Потреперва градът като рибена кост
надълбоко забита в небцето.

И закапва дъждът като истинска кръв
от самата уста на небето.
И затяга нощта здраво мократа връв
върху синия врат на градчето...
 
 


2. Вик
 
 

Мъхната нощ пак спуска свойто жило
и упоява с ужас тих навред.
Спокойното море превръща във лепило
и в гларус хилав - градския поет...

И остър писък сред нощта заглъхва,
залепва сякаш в мъртвото море...
А ехото пищи, повтаря се, не млъква!
и няма сила, дето ще го спре!
 


3.  Нощ
 
 

Като черен балкон е надвесен баира
във студената каменна нощ.
И проблясва под бялата остра секира
в миг градът като мокър галош.

Тъмна птица на склона пак смъртта имитира
и простенва, загубвайки мощ.
Който мине отдолу като пиле умира
или става безумен и лош.

И се хили излязъл най-горе вампира
и го хвърля във черния кош.
И боде го, и реже го, и го одира
бързо вятърът с острия нож...
 
 


4. Край
 
 

Пак мокра, скъсана и мръсна
картина тъжна е нощта.
Сега мигът е да прекръснеш
живота си без суета.

И щом почука по стъклата -
като другар - дъждът отвън,
скатай в калъфа очилата
и се предай на вечен сън...



 

АЗ,  НЕСПОСОБНИЯТ

виж корица
 
 


СТОТИНКАТА
 
 

Аз съм стотинката на пътя подхвърлена,
нищожна по стойност, жалка наглед,
изпоизтъкпана, адски омърляна,
но вярваща сляпо, че носи късмет.

И ето, че някой - и той като мене,
ще се поклони над моя кръг,,
ще се усмихне и ще ме вземе,
и ще закрачи по-важно от щърк.

А аз какво съм - все тъй стотинката
нищожна по стойност във всеки джоб.
Но ето, че този не ме отмина,
но ето, че беше по-върващ от поп,

и заблестях аз - о, чудо! - от чисто злато
в изпраната риза на простора лек,
по-светла, по жълта от синьото лято,
като повярвал в човека човек,

и се изхлузих от джобчето - като стотинка,
точно, когато стотинка не бях,
и звъннах на плочника, - внезапно, силно, -
пак блестящо око сред горчивата прах...
 
 
 
 


АЗ, НЕСПОСОБНИЯТ
 
 

Аз от всички все още бездомен останах
и пред всички - направо бедняк,
и не станах поет, ала все пак страдах,
и нестанах затуй и маниак.

Не, аз наистина съм съвсем неспособен,
и такъв съм откак съм роден,
неспособен да бъда поне малко особен,
та дори и нехаен бохем.

И дори и когато изкарам си хляба -
неспособен хляб само да ям,
неспособен любов на жена си да давам,
неспособен да бъда и сам.

Да, аз съм човек съвсем неспособен,
и навярно затуй нещастлив,
и навярно затуй и ужасно подробен,
и на всичко отгоре плешив.

Не, аз наистина съв съвсем комплексиран,
и съм стопроцентово сив.
Само дето още не съм кастриран,
и само дето още съм жив!
 


ТЯЛО
 
 

Аз съм ужасно по женски устроен,
макар че всъщност роден съм.
Денем за нежност безкрайно мърморя,
сутрин наплаквам се изведнъж.

И сутрин се чувствам съвсем без сили,
и по съм прозрачен от светлина.
Оставям да види сълзите попили
единствено моята мъжка жена.

От всичко в жените най-много презирам,
когато ме гледат със мъжки очи.
С мъжете изобщо не пия бира,
защото бирата ми горчи.

И понеже се чувствам все в нещо виновен,
ала в какво и до днес не знам,
най-ми е лесно да бъда покорен,
и най-безболезнено - да съм сам.

И се оставям на светлината,
и тя ме разцепва без болка надлъж.
В едната полвина се скрива жената,
а в другата - грозното тяло на мъж...
 


ЧЕРТА
 
 

Аз не мога да чакам, човешки да чакам,
да чакам без болка, без нерви, без вик,
не мога във нощите без да съм плакал
под секундите остри като камшик.

През деня се усещам ронлив и потиснат,
и няма ужасното чувство край,
и вечер се чувствам по-мек от огризка,
и сутрин събуждам се свит на кравай.

И макар че съм сит, и макар и обичан -
вътре съм целия развалина,
и духът ми е пак в инвалидна количка
побутван от мойта спокойна жена.

И какво че се сбъдва, което очаквам,
щом съм от чакане така повреден,
щом денем със болка изтрайвам до мрака,
а в мрака - със ужас - поредния ден!

Какво още чакам сега, не зная.
Но с тази убийствена моя черта
вече не смея и да мечтая,
че ще изчакам разумно смъртта...
 
 


АЗ
 
 

Аз на всяка цена трябва да бъда обичан,
дори и когато съм станал друг.
Дори и когато на мъж не приличам,
дори и когато приличам на луд.

И на всяка цена трябва да бъда погален нежно,
или поне нежно докоснат с пръст.
Дори и когато безследно изчезна,
дори и когато стана на пръст.

Аз трябва да бъда докрай съжаляван,
било от жена, от мъж, от дете.
Трябва да бъда взет и поставен
в леглото по-нежно и от перце.

И непременно накрая да бъда похвален,
да бъда наречен за нещо "добър".
Не трябва да бъда за миг оставян,
за да не мисля само за смърт.

О, аз съм един много слаб, един много алчен,
един много суетен и много красив,
един много синкав и много прозрачен
скъпоценен камък фалшив...
 
 


ПАРЦАЛИ
 
 

Аз ужасно бавно след шамар се съвземам,
навярно защото съм неталантлив,
навярно защото съм във всичко последен,
навярно защото съм още жив.

И нищо не мога да довършвам докрая,
и по-разпилян съм от скъсан дюшек,
и още по-разпиляно мечтая,
и съм на пипане влажен и мек.

И съм целия мокър от собствена жал и
съм целия мишав и жълт.
И оставям след себе си само "парцали", -
само мисли за болест и смърт.

И се степвам така, неусетно се степвам,
на места съм продънен и кух,
и бавно на бучки духът ми се слепва,
ако изобщо останал е дух.

И вече изобщо, изобщо не бързам
да получа първия си шамар.
И духът си във кърпичка вързал на възел
се предавам на първия вехтошар...
 
 


ИЛЮЗИЯ
 
 

Аз се чувствам безгрижен и безграничен,
безотговорен, щастлив и сляп
като мъничко черно къртиче
излязло за пръв път на белия свят.

И същевременно съм човек неприятен,
неприятен като старчески зъб,
и съм вечно без пукнат приятел,
и съм само на себе си скъп.

И се чувствам ужасно в човешка компания,
и някак особено унизен,
сякаш съм неакордирано старо пиано
и някой нарочно свири на мен.

Какво съм всъщност? - Мъж? - Момиче? -
Или старо пиано с шапка от прах?
Щастлив, когато съм деспотичен.
Или нещастен, добър и плах.

Не, аз си оставам един невзрачен
малък човек с олисяла глава, -
идеален за службата на палача...
Но кой да се сети да ми предложи това?!
 


ОПОРА
 
 

Все така живея без капчица самочувствие.
Появи ли се - го изцеждам от мен.
Да живееш без самочувствие е ужасно изкуство,
със което съм аз надарен.

Да оставаш във всичко невзрачен,
да се тъпчеш с оловна тъга,
уязвим, уязвен и прозрачен
като някаква плоска шега,

все беззвучен, опразнен, потиснат,
все отпуснат, мизерен и стар, -
като хляб във водичка накиснат,
като грозно увиснал хастар....

За какво е всичко това нещо?
Ей, спомни си живота и любовта,
ти, бедно, гузно, страхливо посмешище! -
Без самочувствие е само в смъртта...

Аз така си говоря. Аз така си говора.
Но въврви си животът ми непроменен.
И ако аз имам все пак в нещо опора, -
това е нищото, което е в мен!
 
 
 


ЛЮБОВ
 
 

Аз съм един необмислен дух,
и навярно затуй тъй самотен,
създаден по образ на някой евнух, -
неспособен да схване живота.

Срещна ли някой подобен на мен, -
и ето, че в него се влюбвам, -
в жена ми, в момиче със поглед зелен,
и във всичко от що се страхувам.

Аз съм вещ в магазин с намалени цени,
по рождение грозна и сива,
идват, поглеждат ме много жени,
ала всичките все си отиват.

И мечтая за смърт и да стана на пух, -
като птиче разбило гнездото.
Ала аз съм един нерешителен дух,
неспособен да влезе в живота.

О, аз не живея, аз само попивам
смъртта и живота край мен,
и със гуменоплътната вечер се сливам
като мъничък гущер зелен...
 
 


ТЪГА
 
 

Аз мечтая за тежка и нежна тъга -
като някаква болка утробна,
за да спра да се чувствам в живота слуга
и да бъда най-после свободна!

Да изляза, да спра до самотно дърво,
да заплача от щастие в мрака,
без да искам да зная дори от какво
се усещам безкрайна и малка!

Аз мечтая за дълга и тънка тъга -
като вой на вълчицата самка,
и да счупя животът си-страх досега
като куха и лекичка сламка!

Да изляза на покрива, мокър от дъжд,
да погледна отгоре надолу,
и зад комина съблякла се, изведнъж
да се хвърля щастлива и гола!

И летейки във въздуха, уж на шега
да поискам все пак да остана, -
и да падна на мека, ленива тъга
от която излизане няма...
 
 


СТРАХ
 
 

Аз живея с ужасен, влудяващ ме страх от високо
и често се виждам как падам насън.
Не смея дори да си легна в леглото,
за да не падна от него насън.

Дали защото се качвам високо в мечтите,
и след туй се разбивам на дребни нещта,
но вече не смея да пусна полите
на мойта страхуваща се душа.

Избягвам въобще да поглеждам надолу,
и да се качвам нагоре отдавна съм спрял.
Но макар да съм седнал уж здраво на стола,
светът да се движи край мен не е спрял...

Да, аз непрекъснато падам и падам,
и все по-често сънувам страх,
и все по-често съм изненадан
от своя изнервен и страшен смях.

И дори да надмогна страха си - усещам
как в мен се събужда нов страх - от вода.
И се виждам най-после как цопвам зловещо
и не оставям изобщо следа...
 


УТАЯВАНЕ
 
 

Не към живота се приближавам...
И съм понякога изумен,
че толкова малко пред мен остава,
колкото малко има зад мен...

Често си мисля, че в мен има нещо,
което не би трябвало да умре.
Например това, че изглеждам смешно
или че не умея да се обличам добре.

Колко е хубаво, че мога да плача,
когато съм много, много щастлив,
и че не мога да сметна онази задача, -
защо всъщност съм още жив.

Смъртта на близък или далечен
е нещо, което не съм преживял.
И то е нещото, което ме прави
все още вечен, все още цял.

И като всеки малък и беден -
стискам опашката на любовта.
Като последна надежда, последна
преди близкия край на света.

И тъй животът ми преминава.
И съм понякога ужасен,
че толкова малко пред мен остава,
колкото малко има зад мен...
 
 
 


НЕЩО ПРИЯТНО
 
 

Моя целия мътен живот
е едно безконечно оплакване.
Не намерих през мрачното брод
към смъртта - като нещо приятно.

Колко жалко, че имах все пак,
като днешния ден просветления,
щом не драснах във времето знак,
не оставих и нещо от мене...

Моя целия мъртъв живот
е едно непрестанно напъване.
Но нима не съм същия роб,
и нима не съм спрял да потъвам?!

Все тъй на масата сам и гол
аз се храня със нови планове,
и се гледам със празния стол,
на който щастие не е сядало.

Там ще седне само след миг
пак мойто ужасно оплакване.
И някой ден, някой ден, може би, -
и смъртта като нещо приятно...
 
 






  ПЕСЕН ЗА СТАРИТЕ КЪЩИ
 
 


КВАРТАЛЪТ
 
 

От изкопи с влажна и черна уста
се зъби ръждясал метал.
Небето е люспеста сива пета
над този забутан квартал.

Край жилищни блокове с мръсни стени -
къщурки от синя печал.
И две дългокоси и грозни жени
подскачат из рядката кал.
 


ПОЛЕТ
 
 

Пак блоковете в тази лятна вечер
аз гледам от прохладния балкон.
Във кръг изправени с прозорци светят -
контурите на новия район.

Да можех в миг да литна като птица,
навярно бих видял - под мен света
е бисерна огромна огърлица
във черната кутия на нощта...
 
 
 

ТРЪБИТЕ
 
 

Бяло и меко - наежено -
паркче. Над него звезди...
А край елите заснежени -
черни извити тръби.

Сякаш две бабки прегърбени
кротко под Млечния път,
бели забрадки завързали -
крачат към своята смърт...
 
 
 


УТРО
 
 

Колко странно - снегът навалял,
а кварталът смрачен и потиснат.
Като шал ослепително бял
върху старческо рамо увиснал.

И небето над покрива бял
неприятно и лошо жълтее.
Сякаш някой над белия шал
със усмивка изгнила се смее...
 
 


СМЕШНА ВЪЗРАСТ
 

Като тежки мадами
те се движат сред нас.
Всъщност новата смяна
в гимназиалния клас.

С обеците големи
и с големия шум,
синьо-ружо-зелени
и с фатален парфюм,

в дрехи смешно модерни
и крещящи на звят, -
те сега са царици
на големия град,

всеки срещнат занасят
и заливат се в смях,
ту жени на петнайсет,
ту деца за пердах,

покрай подлези, спирки,
се въртят - погледни,
малки пъстри мисирки
с начервени страни!
 
 
 


СОФИЯ-ЦЕНТЪР
 
 

Градннката във центъра е пак
до сетното место заета.
Опашка от жени край тоалета.
Работници обядващи на крак.

На групички мъже - като деца
спорят и махат и обсъждат мача.
Скучаещи по пейките лица
прозяват се... Детенце плаче.

Тела забързани се срещат в раменете.
Претъпкани трамваите звънят.
И някъде сред този нервен свят
е чудната усмивка на поета...
 
 
 


ВЕЧЕР В СТАРИННИЯ ГРАД
 
 

Самотна катедрала вдига тост.
Със звън разстлания покой поръбва.
И къщите - огромни черни кучета на пост -
захапват залеза със острите си зъби.

И после тишина. Неясен страх.
Неясен страх душата ми затваря.
И аз мечтая пак за кротката тъга
на старите квартали във България.
 


ПЕСЕН ЗА СТАРИТЕ КЪЩИ
 
 

Старите къщи от стари години,
със старите хора и стари съдби,
в старите къщи с пушеци сини
от стари комини тъгата тръби.

Старите къщи тъжните дрехи
на старото време носят сега,
ниско приведени старите стрехи
хвърлят на двора стара тъга.

Старите къщи със старите хора,
седящи пред стария праг,
в очите пропити със стара умора
прозира живителен зрак.

Старите къщи със стари дворове,
със старите круши във тях,
място любимо на детски сборове,
дворове на радост и смях.

Старите къщи от стари години,
със старите хора и стари мечти,
в старите къщи с пушеци сини
стара надежда трепти...
 
 
 
 

 

СПАСЕНИЕ
 
 

От Витоша, бялата Витоша, със белия захарен крем,
по детски щастлива, опитваше, душата ми ден подир ден.

Изчезваше тежката кашлица, и черния старчески страх,
и аз като весела капчица по белите сгради блестях.

И сякаш студената София, умираща в зимния мрак,
изгубваше свойта атрофия, и с вик се възраждаше пак.

И Витоша, бялата  Витоша, цялата в слънце и крем,
с триъгълна шапка ми кимаше във светлия мартенски ден...

 

РЕКВИЕМ
 
* * *
 

Нощта ме тревожи, нощта ме тревожи,
мирише на есен, на болест, на смърт,
и облаци голи с настръхнали кожи -
ужасни и сини - безкрайно текат...

Нищожни и малки, ний търсим закрила
в огромната тягост на малкия дом,
и в пристъп на слабост, мечтаем за сила,
безкръвни и сиви, и мрем мълчешком...
 
 
 


ВИК
 
 

Сред самота, във страх и ужас
завършва неговия ден.
И с вик жена си той събужда:
"Недей заспива преди мен!"

И дълго те в леглото бяло
се вслушват в капещия мрак.
И края става пак начало,
макар за кратко време пак...

Тъй с дни, със месеци, с години,
сред ужас, страх и самота,
тя, будна, чака той да викне:
"Не ме оставяй на смъртта!"...
 
 
 


РЕКВИЕМ
 

Къде сте ужасни мойи детски кошмари
с огромни вълчици с кървящи уста,
проникващи в моята детска кошара
за пръв път с ужаса на смъртта.

Аз отново сънувам, че някой умира,
но вече не вярвам, че всичко е сън.
И огромна и тежка тъгата напира
като жестока вълчица отвън!

И отново сънувам кървави вади,
но вече с по-мътни, със черни води.
И огромни и остри защитни прегради
се рушат и се ронят като гнили зъби.

Човек е изоставена руина
в полето със безплодни цветове.
Ще минат през нощта, ще го изринат
и ще отминат сухи ветрове...

* * *

Скъпи мои, страшни мои, детски кошмари,
със двете надвесени будни брези,
с целувките, гасещи всички пожари,
с косите, попиващи всички сълзи...
 
 
 


ОБЕЩАНИЕ
 

Смъртта ще ни причака на завоя,
дори да не направим в своя път завой.

Да хванем здраво нервите на своя
Дух, не свикнал на покой.

И да прескочим бързо тъмнината
на болката и на страха...

И ще изтрие после нежно вятърът
капчиците потни на духа.
 
 
 


В МРАК
 
 

С несигурност денят ми почва,
и в самота завършва пак.
И губя под краката почва
и се превръщам в единак.

И иска ми се да ицлоча
и да разкъсам своя мрак.
Но пада като черна плоча
нощта - и ме затиска пак...
 

ХОДЕНЕ ПО ДУХА
 
 

Аз има във тази наситена вечер
огромно желание да руша.
Аз, едно много малко човече
с изтерзана до лудост душа.

Ах, как ме притиска във звездната вечер,
ах, как ме притиска до дъно страха,
че напразно съм тръгнал много далече
в това стращно ходене по духа.

Че напразно се правя спокоен и силен,
когато живял съм все тъжен и слаб,
че абсурдно мечтая да бъда закрилян
в този жестоко безскрупулен свят.

Но може би имено с тази песен
и гледайки клоните на нощта,
аз ще разкъсам ужасната плесен,
с която засипва ме старостта.

И до черно наситена, контрастна и звездна,
с клони задържайки ми дъха,
нощта цялата в мене ще влезе, -
леко ходейки по духа...

 

ЗЕМЯТА НА МЕЧТИТЕ
 
 

Отново идва нощ, отново аз отивам
в земята на мечтите да живея.
Събувам чехлите и стъпвам бос по нея,
и лунен лъч краката ми измива...

И пак съм чист и свят, и просто чакам
да дойде бедният и аз да бъда щедър.
Край огъня да седнем и да гледам
как звездите греят и изгарят мрака.

Ще бъде дълга нощ и някой ще извика,
навярно по съдба мечтата недочакал.
А аз като дете насън ще разплача,
и после пак в нощта ще стане много тихо.

Но все така духът ми ще търси и ще броди
в земята на мечтите да открие рая.
Но срещнал се със злото, ще прозра накрая, -
на никоя земя човек не е свободен.

Но вярвам, че народа си с мечта ще излекувам,
за миг ще съм велик, и после ще изчезна.
Ще ида у дома, до майка си ще седна
и ще и разкажа как добре се чувствам...

И пак ще стана туй, което бил съм всъщност -
щастлива бучка пръст в земята на мечтите.
И ще усещам всяка нощ как някой тихо
върху ми бос пристъпва...
 
 

 

 СЪДЪРЖАНИЕ
 
 

  ЖЕНИ В ЗДРАЧА

  СРЕЩА
  НОЩНА ГАРА
  ЕТЮД В ЖЪЛТО
  ЖЕНИ В ЗДРАЧА
  ЕТЮД В СИНЬО
  ФАНТАЗИЯ
  УХАНИЕ НА ОБЛАК

  ВИДЕНИЯ

  НОЩ
  НОЩНИ ЕТЮДИ
  1. В тази тъмна...
  2.Като шия на бял...
  3. Мътна, стръмна нощ..
  ТЪЖНО
  БУРЯ
  СМЪРТ
  ВИДЕНИЯ
  1.Небето...
  2.Разсечен...
  3.Светлее...
  ДЪЖД
  ЦИГАНСКО ЦАРСТВО
  1. Лято
  2. Зима
  ПАЛТАТА
  ПРОЛЕТ В БАЛЧИК
  ВЕЧЕР В ЦИГАНСКАТА МАХАЛА
  ЕТЮДИ В ЧЕРНО
  1.Смърт
  2. Вик
  3. Нощ
  4. Край

  АЗ,  НЕСПОСОБНИЯТ

  СТОТИНКАТА
  АЗ, НЕСПОСОБНИЯТ
  ТЯЛО
  ЧЕРТА
  АЗ
  ПАРЦАЛИ
  ИЛЮЗИЯ
  ОПОРА
  ЛЮБОВ
  ТЪГА
  СТРАХ
  УТАЯВАНЕ
  НЕЩО ПИРЯТНО

  ПЕСЕН ЗА СТАРИТЕ КЪЩИ

  КВАРТАЛЪТ
  ПОЛЕТ
  ТРЪБИТЕ
  УТРО
  СМЕШНА ВЪЗРАСТ
  СОФИЯ-ЦЕНТЪР
  ВЕЧЕР В СТАРИННИЯ ГРАД
  ПЕСЕН ЗА СТАРИТЕ КЪЩИ
  СПАСЕНИЕ
 

  РЕКВИЕМ

   НОЩТА МЕ ТРЕВОЖИ
  ВИК
  РЕКВИЕМ
  ОБЕЩАНИЕ
  В МРАК
  ХОДЕНЕ ПО ДУХА
  ЗЕМЯТА НА МЕЧТИТЕ